Съвременни хирургични методи спасяват пациенти при диабетно стъпало

29.07.2017 (463)

Д-р Васил Ангелов е началник на отделението по лапароскопска хирургия в МБАЛ „Медлайн клиник“ в Пловдив. Той е специалист по Обща и Лапароскопска хирургия. Активно работи в сферата на безкръвната хирургия, онкологията и спешните интервенции. Има значителни успехи в сферата на ендокринната хирургия и в лечението на пациенти с усложнения от диабет.
Разговаряме с него по повод зачестилите усложнения за пациенти с диабет, причинени от горещините и ходенето на бос крак.

  • Д-р Ангелов, какво представлява диабетното стъпало и защо създава толкова много главоболия на пациентите?

Захарният диабет е сериозен медико-социален проблем в глобален мащаб. Приблизително около 7% от населението в света страда от тази болест, като в България този процент е по-висок – около 10%, като 2-3% от болните са недиагностицирани. Затова близо 60% от новооткритите диабетици се регистрират с вече развити усложнения. Именно диабетното стъпало е едно от тях. То представлява спектър от усложнения, водещи от съдова недостатъчност и невропатия към инфекции и гангрена. И това все по-често се диагностицира през лятото, когато започнат големите горещини, хората ходят без чорапи, а често се разхождат на бос крак сред природата – по треви и поляни. Неадекватното комплексно лечение на диабетното стъпало от екип лекари с различни специалности нерядко довежда до ампутация на части от долния крайник, което е причина за дълготрайна загуба на работоспособността.

То има три форми: невропатична (засяга периферните нерви), съдова (която засяга артериите) и смесена. Смесената форма и чисто съдовата са 80% от всички случаи. При тях има реални рискове за отваряне на рани, за развитие на гангрена, което води до ампутация и понякога до смърт. При невропатичната форма се променят сетивните, моторните и двигателни нерви. Пациентите имат намалена чувствителност, нарушен усет за допир, натиск, температура, което повишава риска от незабелязано нараняване. При съдовата се засягат хранещите артерии на стъпалото. Много припокриващи се фактори водят до появата на диабетна язва /ulcus cruris/, която впоследствие предизвиква всички възможни усложнения.

Около половината от диабетиците на база атеросклероза имат запушване на артериите, което намалява кръвотока на тъканите и ограничава локалния имунитет. Целостта на кожата на стъпалото може да бъде наранена от травма или от ежедневно наличен натиск, например, при ходене с неудобни обувки. Тези фактори са особено рискови в случаите на декомпенсиран диабет (повишена кръвна захар с придружаващите я метаболитни нарушения).

  • Кога обикновено пациентите се обръщат за помощ към вас?

За съжаление трябва да се знае, че при диабетиците от първия безсимптомен стадий много бързо може да се премине към рани по краката и сетивни нарушения. Те нямат усещане за болка, дори когато имат ходилата им са разранени. Много често инфекциите усложняват състоянието им и пацинтите идват при нас вече с тежки инфектирани рани по краката, когато терапевтичните възможности са стеснени.

  • Какво представлява съвременното лечение?

Подходът е комплексен и включва преди всичко овладяването на общото състояние на пациента - компенсиране на захарния диабет, борба с другите усложнения на болестта, локално-химична некролиза за девитализирани тъкани посредством кремове и превръзки при необходимост хирургична некректомия.
Правят се реконструктивни съдови операции, чрез които се постигат чудесни резултати в дългосрочен план - ендоваскуларно лечение с имплантиране на стентове, физиотерапия и рехабилитация.

В заключение мога да кажа, че така възникналият проблем е изключително тежък както за пациента, така и за обществото и той по никакъв начин не трябва да бъде подценяван. Диабетът може да бъде контролиран с подходящи грижи, обучение и съвременно лечение, което неминуемо би довело до подобряване на качеството на живот.