Отделение по гастроентерология в Медлайн Клиник

Д-р Апостол Георгиев
Д-р Апостол Георгиев

Гастроентеролог

Д-р Весела Георгиева
Д-р Весела Георгиева

Гастроентеролог

Д-р Георги Георгиев
Д-р Георги Георгиев

Интернист
Гастроентеролог

Д-р Гергана Ангелова
Д-р Гергана Ангелова

Гастроентеролог

Д-р Васил Велев
Д-р Васил Велев

Гастроентеролог

Д-р Невяна Драгнева
Д-р Невяна Драгнева

Гастроентеролог

Д-р Елена Топалова-Желева
Д-р Елена Топалова-Желева

Гастроентеролог

Д-р Веска Бадева
Д-р Веска Бадева

Гастроентеролог
Вътрешни болести
Диетолог

Д-р Зорница Керезова
Д-р Зорница Керезова

Специализант

Д-р Даниела Николаева
Д-р Даниела Николаева

Специализант

Болестите на храносмилателната система се изучават от медицинската специалност гастроентерология. В тази статия ще ви представим най-често срещаните симптоми, свързани с храносмилателния тракт, като за всеки симптом са отбелязани най-възможните заболявания.

Ако откриете някой симптом у себе си, най-добре е да се свържете с вашия личен лекар, за да ви бъде назначена консултация с гастроентеролог. Той ще ви прегледа, диагностицира и евентуално ще ви назначи лечение.

Треска
Някои абдоминални проблеми могат да предизвикат повишаване на температурата. Това са:

• апендицит
• анален абсцес или фистула
• холецистит (възпаление на жлъчния мехур)
• панкреатит
• колит, причинен от Clostridium difficile
• болест на Крон
• дивертикулит
• паразитна инфекция
• диария
• т.нар диария на пътешественика
• улцерозен колит
• вирусен гастроентерит
• хепатит
• перфорация на черво
• перитонит
• усложнение на херния
• абсцес на черния дроб
• абдоминален абсцес

Гадене или повръщане
Гаденето и повръщането могат да са следствие на проблеми извън коремната кухина като менингит, тумор на мозъка, мигрена или лекарствен страничен ефект. Често тези симптоми се наблюдават и при бременност. Някои абдоминални състояния могат да доведат до тези два симптома:

• езофагит (възпаление на хранопровода)
• ахалазия
• гастрит
• апендицит
• херния
• хепатит
• паразитна инфекция
• синдром на раздразнителните черва
• диспепсия
• гастропареза (усложнение на диабета
• бъбречна недостатъчност
• рак на жлъчния мехур или жлъчните канали
• рак на панкреаса
• рак на черния дроб
• панкратит
• жлъчни камъни
• гастро-езофагеална рефлуксна болест
• пептична язва
• вирусен гастроентерит
• обструкция (запушване) на червото
• рак на стомаха
• хранително отравяне

Повръщане на кръв
Ако повръщате кръв или кървави материи, се обадете на 150 веднага или посетете най-близкия спешен център

• кървящи варици от хранопровода
• рак на хранопровода
• рак на стомаха
• цироза
• езофагит
• гастрит
• пептична язва
•кървене от носа

Липса на апетит
Този симптом може да е следствие на причина извън храносмилателния тракт като депресия, системна вирусна инфекция и др. Някои състояния, свързани с храносмилателната система, които могат да доведат до този симптом са:

• рак на жлъчния мехур или жлъчните канали
• рак на стомаха
• рак на черния дроб
• цироза
• езофагит
• камъни в жлъчката
• хепатит
• паразитна инфекция
• диария на пътешественика
• улцерозен колит
• вирусен гастроентерит
• гастропареза (усложнение на диабета)
• пептична язва

Загуба на тегло.
Когато лекарите използват термина "загуба на тегло", обикновено се касае за загуба на телесна маса, която не може са се обясни с диета или някакви физически упражнения. При заболяванията на храносмилателния тракт загубата на тегло може да е следствие на загубата на апетит, на допълнителен стрес (рак, инфекция), неефективна хранителна резорбция (малабсорбиця). Ето някои от гастроинтестиналните болеси, които могат да доведат до загуба на тегло:

• ахалазия
• рак на дебелото черво
• рак на жлъчния мехур или жлъчните канали
• рак на хранопровода
• рак на черния дроб
• рак на панкреаса
• рак на стомаха
• чувствителност към глутен
• хроничен панкреатит
• цироза
• болест на Крон
• паразитна инфекция
• тропическо спру
• улцерозен колит
• бактериален растеж

Пожълтяване на кожата (жълтеница)
Бирилубинът е пигмент, който обикновено е с ниски концентрации в кръвта при здравите хора. При натрупване на високи нива бирилубин кожата и склерата на очите пожълтяват - това състояние е известно като жълтеница. Жълтеницата може да е следствие на проблеми, свързани с черния дроб, панкреаса, жлъчния мехур и жлъчните канали:

• остър вирусен хепатит
• алкохолен и медикаментозен хепатит
• заболяване или запушване на жлъчните канали
• рак на жлъчния мехур или жлъчните пътища
• рак на черния дроб
• рак на панкреаса
• хроничен хепатит
• цироза
• жлъчни камъни
• синдром на Гилбърт

Бронзова кожа
Хемохроматозата (наследствено заболяване на железния метаболизъм) може да се презентира с бронзово оцветяване на кожата. Свръхабсорбцията на желязо води до повишаване на серумното желязо. Железният излишък се складира в тъкани из цялот тяло, включително кожат

Промени в цвета на урината
В повечето случаи, когато урината е по-светла или тъмна от нормалното, това е следствие на различно концентриране и не е свързано със здравен проблем. Някои храни и медикаменти могат да предизвикат промени в цвета на урината. Пигментът билирубин може да потъмни урината, което най-често се случва при заболявания, блокиращи екскрецията на билирубина. Потъмняване се наблюдава и при съдържание на кръв и крайни продукти от мускулния катаболизъм. Често срещани заболявания, водещи до потъмняване на урината, са:

• заболяване или запушване на жлъчните канали
• рак на жлъчния мехур или жлъчните пътища
• жлъчни камъни
• рак на панкреаса
• хепатит
• пиелонефрит (бъбречна инфекция)
• инфекция на пикочните пътища
• рак на пикочния мехур
• рак на бъбрека
• рабдомиолиза
• хемолиза

Сърбеж
Сърбежът може да се причини от натрупването на билирубинови продукти или други отпадни вещества в кръвта. Ето и някои заболявания на храносмилателната система, които могат да предизвикат сърбеж

  • остър вирусен хепатит
  • рак на панкреаса
  • цироза
  • медикаментозен хепатит
  • първична билиарна цироза
  • бъбречна недостатъчност

Вторични симптоми, причинени от дефицит на витамини или минерали
Витаминните и минералните дефицити може да са следствие на хранителни нарушения (особено малабсорбция), както и на бъбречни или чернодробни заболявания. Симптомите на някои дефицити са:

• лющеща се кожа - дефицит на витамин А
• кръвоизливи - дефицит на витамин К (понижен сиснтез в черния дроб, понижен абсорбция на витамин К, намален прием с храната)
• мускулни спазми - липса на витамин D или калций
• болка в костите - дефицит на витамин D или калций

Някои от заболяванията, които могат да доведат до дефицити, са:
• бактериален растеж
• атрофичен гастрит
• пернициозна анемия
• целиачна болест
• хроничен панкреатит
• болест на крон
• хирургично премахване на стомаха или част от тънкото черво
• тропическо спру
• цироза
• бъбречна недостатъчност

Абсцес на черния дроб
Определение
Абсцесът (гнойник) представлява набиране на гной в чернодробната тъкан с образуване на гнойна кухина, обградена от капсула. Абсцесът обикновено е единичен, но не рядко се установяват множество абцеси.Той е последица от бактериално възпаление, причинено от стрептококи, стафилококи, ентерококи, протозои, амеби, различни чревни паразити.

Клинична картина
Болните се оплакват от обща отпадналост. Появяват се втрисания с рязко покачване на телесната температура до и над 40 градуса С, болки в дясното подребрие, където понякога се опипва увеличен и силно болезнен черен дроб. При изследване се открива силно ускорена СУЕ и висока левкоцитоза.
Лечението е оперативно - отстраняване на абцеса.
Прогнозата при навременна и успешна операция е добра.
Гастрит (Възпаление на стомаха)
Остър гастрит

Определение: Острият гастрит представлява остро възпаление на стомашната лигавица, причинено от различни фактори като прием на много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, алкохол, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства (аспирин, кортикостероиди, резерпин, сърдечни гликозиди, сулфонамиди и други). Остър гастрит се развива при някои инфекциозни заболявания.

Клинична картина: Болните се оплакват от сухота в устата, жажда, тъпа болка и тежест в горната част на корема, гадене, а понякога и повръщане.

Лечението е консервативно. През първите 2-4 дни болните се поставят на легло и се назначава щадяща кашаво-течна диета. В следващите дни диетата се разширява, като се приемат слизести супи, пюрета, компоти, мляко. Забранява се употребата на алкохол, газирани напитки, пикантни храни. Прилагат се болкоуспокояващи средства и спазмолитици.

Прогнозата е благоприятна. При правилно лечение с диета и лекарства настъпва подобрение и оздравяване. При негрижливо отношение и повторни остри епизоди заболяването може да се хронифицира.

Хроничен гастрит

Определение: Хроничният гастрит представлява възпаление на стомашната лигавица, което протича хронично с периоди на изостряне и подобрения. Болестта се предизвиква от многобройни фактори:
1. От хранително естество, както при острия гастрит, но с продължително увреждане;
2. От съпътстващи инфекциозни и хронични заболявания (на черния дроб, белите дробове, сърцето, панкреаса, жлъчните пътища и жлъчния мехур, пернициозна анемия). В зависимост от измененията на стомашната лигавица се наблюдават няколко вида хроничен гастрит - атрофичен гастрит, хипертрофичен гастрит, гигантски гастрит, ерозивен гастрит, повърхностен гастрит.
Атрофичният гастрит се среща по-често у мъже в напреднала възраст и се характеризира с намаляване броя на стомашните жлези, изглаждане на гънките и изтъняване на стомашната лигавица.
Болните се оплакват от намален или липсващ апетит, неприятен вкус в устата, повишено отделяне на слюнка, тъпа болка и тежест в горната част на корема след нахранване. Езикът се изглажда и става червеникав. Болните постепенно отслабват.
Повърхностният гастрит се среща по-често във възрастта под 50 години. Възпалителните промени са локализирани само в повърхностния слой на лигавицата. Той протича под три форми - диспептична, болкова и безболкова (безсимптомна). При диспептичната форма болните се оплакват от парене, тежест и подуване в горната част на корема и често оригване. При болковата форма е налице болка на гладно и след нахранване със същото местоположение.
Гигантският гастрит е рядък, среща се предимно у мъже. Характерно при него е наличието на огромни гънки на стомашната лигавица, нерядко с разязвявания по нея. Болните се оплaкват от липса на апетит, болка в горната част на корема, понякога повръщат кръвенисто стомашно съдържимо, или се установява кръв в изпражненията (хематемеза и мелена), отслабват на тегло и се появява анемия.
Ерозивният гастрит се характеризира с образуване на единични или множество ерозии (малки разязвявания) на стомашната лигавица с големина от 1 мм до няколко мм. Те са повърхностни. Болните се оплакват от болка в горната част на корема, подобна на болката при язвената болест. Рядко настъпват видими кръвоизливи (хематемеза и мелена).

Лечението на различните форми на хроничен гастрит се провежда с подходящ диетичен режим и медикаменти, под ръководство на лекар-специалист (гастроентероролог). Назначава се щадяща диета, съдържаща достатъчно биологично-активни белтъчини от животински и млечен произход, достатъчно въглехидрати, плодови и зеленчукови пюрета и каши, мазнини от растителен произход, обезболяващи медикаменти, H2- блокери други. Забранява се тютюнопушене, алкохол и кафе.
Прогнозата на хроничния гастрит е сериозна и неблагоприятна.

ГЕРБ (Гастроезофагеална рефлуксна болест)
Основни фактори, които благоприятстват развието на болестта са
- Дефектно очистване на хранопровода от киселината (намален клирънс);
- Намалено налягане на долния езофагиален сфинктер;
- Намалена перисталтика на хранопровода;
- Удължено контактно време на стомашното съдържимо с лигавицата на хранопровода;
- Повишена чувствителност на рецепторите на хранопроводната лигавица към солната к-на.
Вторичен рефлукс се получава при:
- Обструкция на изхода на стомаха;
- Забавено стомашно изпразване;
- Повишено интраабдоминално налягане (бременност, асцит, затлъстяване, кисти);
- Хиатални хернии;
- Системни заболявания (склеродермия);
- След хирургично лечение (например за ахалазия).
Типични симптоми при тази болест са парене зад гръдната кост, оригване, регургитация на кисело съдържимо. Като допълнителни симптоми се причисляват гръдна болка, която имитира стенокардия, сутрешна дрезгавост на гласа или ларингит, Епигастрална болка, наподобяваща язвена болест, симптоми от страна на дихателната с-ма – нощна кашлица, свиркащо дишане, бронхит, бронхиектазии, рецидивиращи бронхопневмонии, свързани с нощния рефлукс.
Усложненията от тази болест най-често са езофагити – възпаление на лигавицата на хранопровода под действие на стомашното съдържимо. Други усложнения са:
- Стриктури – разпространяват се от дистална към средна 1/3 на хранопровода.
- Язви на хранопровода – могат да са с различна дълбочина и да се усложнят с кървене.
- Баретов хранопровод – наличие на цилиндричен епител в дисталната част на хранопровода – в 10-15% от болните с ГЕРБ.
- Аденокарцином на хранопровода – при 5-10% от болните с Баретов хранопровод.
- Белодробни усложнения – аспирационни пневмонии, ателектази.
Лечението е свързана с намаляване на рисковите фактори – тютюнопушене, начин на хранене и пр; медикаментозно и хирургично.
Езофагит
Възпалителни заболявания на хранопровода
Неспецифичен езофагит

Определение
Причините за развитие на неспецифично остро или хронично възпаление на хранопровода са различни - изгаряне чрез поглъщане на киселини и основи, лечебни и диагностични манипулации, механични увреждания от твърда храна или чужди тела, погълнати през устата, инфекциозни заболявания, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, дразнещи храни и медикаменти (аспирин, резерпин и други), производствени и битови вредности и други.

Клинична картина
Болните имат характерни оплаквания - болка зад гръдната кост, между плешките, или в горната част на корема. Болката е неприятна, пареща, и се усилва при поглъщане на алкохол, твърди и кисели храни. Оплакванията се усилват при легнало положение. Понякога е налице болка при преглъщане и повръщане. При някои болни се образуват язви в хранопровода и настъпват кръвоизливи с последваща анемия.

Лечението е консервативно-диетично. Назначава се щадяща кашева-течна диета с плодови и зеленчукови пюрета, каши и супи. Храната се поднася в малки порции, но по-често, с повече течности. Едновременно се предлагат обезболяващи средства под формата на разтвор. Забраняват се пикантни храни, алкохол и тютюнопушене.

Прогнозата е добра. Профилактиката се състои в отбягване на храни и течности с увреждащо травматично и възпалително действие.

Рефлуксен езофагит

Определение
Това заболяване представлява възпаление на хранопровода, предизвикано от връщане (рефлукс) на стомашно или дуоденално съдържимо обратно в хранопровода. Предпоставка за рефлукс са повтарящи се повръщания (при язва, гастрит, операция върху стомаха). Солната киселина и пепсинът на стомашния сок презизвикват възпаление на хранопровода. Връщането на дуоденално (тънко-чревно) съдържимо обратно в хранопровода причинява още по-силно увреждане тъй като съдържа много ензими, жлъчни киселини и бактерии.

Клинична картина
Болните обикновено се оплакват от парене зад гръдната кост, чести уригвания на кисело и болка при преглъщане. В легнало положение паренето се засилва. Възпалението на хранопровода създава условия за развитие на пептична язва, пневмония и други усложнения.

Лечението се провежда с подходяща щадеща кашаво-течна диета, прием на повече течности, пюрета от плодове и зеленчуци. При нужда да се прилагат болкоуспокоителни лекарствени разтвори. Забраняват се консумирането на твърди и пикантни храни, газирани питиета, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол и кафе.
Прогнозата е благоприятна.

Специфичен (туберкулозен) езофагит

Определение
Туберкулозно възпаление на хранопровода се развива обикновено при наличие на бронхо-белодробна туберкулоза - при поглъщане на храчки или при наличие на лимфо-жлезна туберкулоза. Туберкулозното възпаление протича с образуване на язви или туморообразни разраствания и стриктури.

Клинична картина
Болните се оплакват от болезнено гълтане и болка зад гръдната кост.
Лечението е консервативно. Прилагат се противотуберкулозни медикаменти в рамките на унифицирано и стандартно противотуберкулозно лечение.
Само в единични случаи се предприема оперативно лечение - при незарастващи туберкулозни язви, чести кръвоизливи и ръбцови стеснения на хранопровода.
Прогнозата в повечето случаи е благоприятна.

Ехинокок на черния дроб

Определение
Ехинокок на черния дроб представлява киста, изпълнена с течност. В капсулата на кистата се намират ехинококови зародиши, от които се образуват нови кистички. Ехинококовите кисти са с различни размери. По-късно болните се оплакват от тежест и подуване в горната част на корема. Черният дроб се увеличава и се напипва в дясното подребрие, гладък и болезнен.

Клинична картина
У някои болни се появява жълтеница. При спукване или нагнояване на кистата състоянието на болния рязко се влошава, появява се покачване на температурата с разтрисания. Тогава се развива дифузно нагнояване на черния дроб (флегмон) и разпространяване на ехиникокови зародиши по кръвен път в много вътрешни органи (бели бробове, мозък, бъбреци и други органи).

Лечението е оперативно - отстраняване на ехинококовите кисти. Прием следоперативно на Амебдазол.

Прогнозата от навременна операция е добра. При закъсняла операция и настъпили усложнения (нагнояване, разкъсване, разпространение на кистите) прогнозата се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в отстраняване на източниците на кучешката тения и нейните гостоприемници, поддържане на висока лична хигиена, битова и професионална хигиена, особено при лица, занимаващи се с ветеринарен контрол върху домашни и други животни, които са носители (гостоприемници) на тенията. Освен това от голямо значение е строгият санитарен надзор върху храни и питейни води в райони с развито животновъдство.

Заболявания на черния дроб
Стеатоза на черния дроб

Определение
Стеатозата представлява мастна дегенерация на черния дроб. В чернодробните клетки се натрупват много масти под формата на финни мастни капчици. Най-често причината за чернодробната стеатоза са хроничен алкохолизъм, захарен диабет, недохранване или прехранване, туберкулоза и други инфекциозни заболявания , бременност, климакс, хронични заболявания на сърцето и белите дробове.

Клинична картина
В началния стадий липсват оплаквания. В по-напреднал стадий се появяват гадене и тежест в дясното подребрие, намаляване на апетита, непоносимост към тлъсти храни. Черният дроб се увеличава и е болезнен при опипване. Езикът е зачервен и изгладен. Нерядко настъпва атрофия на тестисите и гинекомастия (увеличаване на гръдните жлези у мъжете). При масивна стеатоза се установява и нарушение на чернодробната функция. В началния период на болестта може да настъпи и обратно развитие, особено при подобрение на заболяванията, които причиняват развитието на стеатозата (например прекратяване употребата на алкохолни напитки, компенсиране на захарния диабет, въвеждане на рационално хранене и други).

Лечението се състои в назначаване на диетичен режим, съдържащ лесно усвоими въглехидрати и белтъчини и изключване на мазнините от храната. Назначава се диета с повече плодове и зеленчуци, подсладени течности, шипков чай, витаминизирани напитки. Забранява се тютюнопушенето и употребата на алкохол.
Предприема се активно лечение на заболяванията, които са причинни фактори за стеатозата, особенно на захарния диабет и затлъстяването. Прилагат се медикаменти с хепатопротективно действие.

Прогнозата на чернодробната стеатоза в начален стадий е добра. При напреднала стеатоза и при успешно лечение на рисковите заболявания и при развитие на усложнения с нарушаване на чернодробната функция прогнозата се влошава.
Профилактиката се състои в рационален диетичен режим, отказ от тютюнопушене и употреба на алкохол, активно лечение на захарния диабет и други хронични заболявания, които водят до развитие на чернодробната стеаноза.

Хемохроматоза

Определение
Хемохроматозата е заболяване на обмяната на веществата в организма. То протича хронично и се характеризира с повишено отлагане на желязо (под формата на хемосидерин) в черния дроб и други вътрешни органи (белите дробове, кръвоносни съдове и на други места в организма). Когато последица от натрупване на хемосидерин в засегнатите органи настъпват промени, които нарушават тяхната нормална функция.
Увеличено натрупване на желязо в организма се наблюдава при някои генетични дефекти, при анемични състояния и при някои хронични чернодробни заболявания. У болните се установява увеличено всмукване на желязо в червата, неколкократно повече от нормата. Като последица от натрупването на голямо количество хемоседерин в черния дроб, той се увеличава и се напипва под дясното подребрие, с гладка повърхност и значителна плътност.

Клинична картина
В началния стадий болните се оплакват от обща отпадналост, а кожата става синкаво-пепелива на цвят. Установява се намаляване на окосмяването и атрофия на тестисите. В по-напреднал стадий болестната картина наподобява чернодробна цироза. Нерядко настъпва злокачествена дегенерация с развитие на чернодробен карцном.

Лечението се състои в назначаване на подходящ диетичен ражим като храната не съдържа съставки, богати на желязо. Прилагат се препарати, които намаляват депата с желязо в черния дроб.
Прогнозата на хемосидерозата е неблагоприятна, особено при настъпили усложнения и наслагване на инфекции.

Абсцес на черния дроб

Определение
Абцесът (гнойник) представлява набиране на гной в чернодробната тъкан с образуване на гнойна кухина, обградена от капсула. Абцесът обикновено е единичен, но не рядко се установяват множество абцеси.Той е последица от бактериално възпаление, причинено от стрептококи, стафилококи, ентерококи, протозои, амеби, различни чревни паразити.

Клинична картина
Болните се оплакват от обща отпадналост. Появяват се втрисания с рязко покачване на телесната температура до и над 40 градуса С, болки в дясното подребрие, където понякога се опипва увеличен и силно болезнен черен дроб. При изследване се открива силно ускорена СУЕ и висока левкоцитоза.

Лечението е оперативно - отстраняване на абцеса.
Прогнозата при навременна и успешна операция е добра.

Ехинокок на черния дроб

Определение
Ехинокок на черния дроб представлява киста, изпълнена с течност. В капсулата на кистата се намират ехинококови зародиши, от които се образуват нови кистички. Ехинококовите кисти са с различни размери. По-късно болните се оплакват от тежест и подуване в горната част на корема. Черният дроб се увеличава и се напипва в дясното подребрие, гладък и болезнен.

Клинична картина
У някои болни се появява жълтеница. При спукване или нагнояване на кистата състоянието на болния рязко се влошава, появява се покачване на температурата с разтрисания. Тогава се развива дифузно нагнояване на черния дроб (флегмон) и разпространяване на ехиникокови зародиши по кръвен път в много вътрешни органи (бели бробове, мозък, бъбреци и други органи).

Лечението е оперативно - отстраняване на ехинококовите кисти. Прием следоперативно на Амебдазол.

Прогнозата от навременна операция е добра. При закъсняла операция и настъпили усложнения (нагнояване, разкъсване, разпространение на кистите) прогнозата се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в отстраняване на източниците на кучешката тения и нейните гостоприемници, поддържане на висока лична хигиена, битова и професионална хигиена, особено при лица, занимаващи се с ветеринарен контрол върху домашни и други животни, които са носители (гостоприемници) на тенията. Освен това от голямо значение е строгият санитарен надзор върху храни и питейни води в райони с развито животновъдство.

Колити (заболявания на дебелото черво)

Остър колит

Определение
Острото възпаление на дебелото черво е сравнително често срещано както у деца, така и у възрастни хора. То се причинява от различни инфекциозни агенти (коли-бактерии, салмонела, шигела), от протозои (амеби), от диетични грешки, от химични отрови, които се елиминират или всмукват от дебелото черво. Острият колит много често е съпроводен от остър ентерит (колиентерит).

Клинична картина
Заболяването започва остро, със силни коликообразни болки по хода на дебелото черво, тенезъм с чести позиви за дефекация. Появява се диария, като многократно се изхождат течно-воднисти или кашави шуплести изпражнения, които понякога са примесени със слуз и кръв. Много често телесната температура се повишава до 38 градуса С. Тенезмът е много упорит и е съпроводен от продължителен спазъм на дебелото черво. Болните са отпаднали, обезводняват се за няколко часа. Езикът е зачервен и сух. Артериалното налягане се повишава.

Лечението на острия колит е консервативно. Назначава се строга щадеща диета, съставена от пюрета и течности.
Подходящи са пюретата от картофи, овесени ядки, шипки, ябълки, моркови, оризова каша, тиква, нишестета, яйчен белтък. Забраняват се месо, мазнини от животински, млечен и растителен произход. Препоръчва се употребата на леки чайове (шипка, липа, лайка и други) със сухар и слабо подсладени. Забранява се употребата на алкохол и тютюнопушенето. За някоко дни болния се поставя на постелен режим. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици (включително сулфагванидин, хлорквиналдол), спазмолитици, обезболяващи средства.

Прогнозата на острия колит е благоприятна. При активно лечение той обикновенно минава за 7-10 дни. Прогнозата на усложнения остър колит е сериозна. Тя зависи от основното инфекциозно или паразитно заболяване, което е причинило остро възпаление на дебелото черво.
Профилактиката се състои в отбягване на всички причинни и предразполагащи фактори.

Хроничен колит

Определение
Хроничният колит представлява възпаление на лигавицата на дебелото черво, причинено от различни видове бактерии, амеби, хелминти (глисти), токсични вещества (олово, живак), периодични диетични грешки, термични и простудни, алергични и други фактори.

Клинична картина
Най-честия признак е коликообразна коремна болка, различна по време, сила и локализация. Обикновено болката се усилва преди дефекация (изхождане по голяма нужда) и отслабва след нея. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, куркане на червата, където се образуват много газове. Често настъпват диария и запек с редуване. Запекът е по-чест у лица, водещи уседнал начин на живот.

Лечението е консервативно. Назначава се подходящ диетичен и хранителен режим, както при другите чревни заболявания от възпалителен произход. По показание се прилагат антибактериални средства (антибиотици, химиотерапевтици), спазмолитици, болкоуспокояващи лекарства. При подходящи случаи се препоръчва балнео- и климатолечение, топлинни физикални процедури.

Прогнозата на хроничния неусложнен колит е благоприятна при спазване на назначения лечебен режим.
Профилактиката се състои в избягване и отстраняване на предразполагащи фактори и заболявания, които увреждат дебелото черво.

Хроничен улцеронен хеморагичен колит (ХУХК)

Определение
ХУХК представлява неинфекциозно заболяване, което започва остро или постепенно. Понастоящем се приема, че ХУХК е автоимунно заболяване. Характеризира се с язвено-гнойно възпаление на дебелото черво, което често рецидивира. Възпалителният процес обхваща цялото дебело черво или част от него. Лигавицата на червото е зачервена, оточна, покрита със слуз и язви, които са с различна големина. При по-тежки случаи язвите са свързани една с друга. Болестта засяга предимно по-млади лица, на възраст между 20 и 50 години, като двата пола са почти еднакво засегнати. Обособяват се главно три форми на протичане - лека, тежка и мълниеносна.

Клинична картина
При леката форма са налице чести позиви на дифекция, с диария или запек. В изпражненията понякога се установява кръв. Общото състояние на болните е добро. Болестните признаци продължават от един до три месеца, след това настъпва видимо продобрение за месеци и години.
При тежката форма се явяват чести и мъчителни позиви за дефекация (тенезъм). Изпражненията са кашави или воднисти, примесени със слуз и кръв. Телесната температура се покачва. Болните са без апетит и отслабват на тегло. Развива се анемия.
Мълниеносната форма започва внезапно и бурно, с чести болезнени позиви за дефекация. Изпражненията са воднисто-кашави, с обилни примеси на слуз, кръв и гной. Болните бързо и рязко отслабват на тегло. Кожата и видимите лигавици са сухи, телесната температура се повишава до 39-40 градуса С. Настъпват тежки усложнения - големи чревни кръвоизливи, пробиви на чревната стена, развитие на перитонит.

Лечението на ХУХК е консервативно и оперативно. Прилага се подходящ диетичен режим, както при други хронични възпаления на чревни заболявания. При по-тежки форми се назначават кръвоспиращи средства, преливания на кръв или кръвозаместителни средства. При строго показание (неовладяем кръвоизлив, пробив на язва) се пред приема хирургическа намеса. Само при леки форми се назначават цитостатици и кортикостероиди.

Прогнозата е сериозна. При животозастрашаващи усложнения и забавена оперативна намеса тя се влошава.
Профилактиката се състои в мероприятия, предприемани при болни от хроничен колит.

Туберкулоза на червата

Определение
Чревната туберкулоза е първична или вторична. Първичната чревна туберкулоза се развива след приемане на заразена с туберкулозни бактерии храна (мляко и млечни продукти), или чрез попадане на тези бактерии от кръвта в червото. Вторичната чревна туберкулоза се дължи на заразяване с туберкулозни бактерии при наличие на белодробна или ларингеална туберкулоза, като туберкулозните бактерии достигат до червата чрез погълнати храчки.

Клинична картина
На различни места по протежение на тънките и дебелите черва се образуват язви по лигавицата и в дълбочина на чревната стена. Тези язви имат склонност към зарастване с образуване на ръбци и по-големи сраствания. Ръбците и срастванията стесняват на много места чревния просвет. Постепенно се развива частична чревна непроходимост. Болните се оплакват от запек, редуван с диария, набиране на газове в червата, подуване и тежест в корема, коликообразни болки, повече в дяснате коремна половина. Болните отслабват на тегло, дефекацията е затруднена, често в изпражненията се открива кръв, телесната температура е повишена.

Лечението включва подходяща усилена и щадяща диета, съдържаща достатъчно белтъчини от животински и растителен произход под формата на желирана маса, мляко и млечни продукти, плодови и зеленчукови сокове, пюрета, негазирани напитки и чайове, достатъчно въглехидрати в лесно смилаеми форми. Назначават се противотуберкулозни медикаменти и кортикостероиди по показание. Лечебният режим е продължителен и трае две и повече години.

Прогнозата е по начало благоприятна. При грижливо лечение настъпва оздравяване с ръбцуване на туберкулозните чревни язви. Настъпила хронична чревна непроходимост по показание подлежи на оперативно лечение.
Профилактиката се състои в предприемане на ефективно лечение на другите органни локализации на туберкулозата.

Мегаколон

Определение
Мегаколонът представлява вродено или придобито разширяване на дебелото черво. При вроден мегаколон има разширение на крайната част на дебелото черво, близо до ректума. Този мегаколон се дължи на липса на нервни ганглии в стената на червото. При вроден мегаколон липсва чревна перисталтика в засегнатия участък (равномерно свиване и отпускане на чревната мускулатура). Това затруднява придвижването на фекалните маси.

Клинична картина
Дебелото черво над засегнатия участък силно се разширява и е запълнено с фекални маси. Болестта засяга повече момчетата. Болните изостават в развитието си и значително отслабват на тегло. Коремът е подут и е налице запек.
Придобитият мегаколон обикновено се причинява от различни механични препятствия в крайните отдели на дебелото черво - сигма и ректум (сраствания, туморни маси и други). Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, образуване на много газове, трудна дефекация, запек, отслабване на тегло.

Лечението на мегаколон е оперативно. По показание, след подготовка, се пристъпва към оперативно отстраняване на органичния дефект и възстановяване на ефективната чревна проходимост.
Прогнозата при навременно и успешно оперативно лечение е благоприятна.

Долихоколон

Определение
Доликоколонът представлява значително удължено дебело черво, с голям брой извивки. Нормално у възрастни дължината на дебелото черво е 1,25 - 2 метра. При долихоколон тази дължина достига до 4 и повече метра. Болестта е по-честа у мъжете.

Клинична картина
Най-честият признак е упорит запек. Освен това се установяват болезненост на корема, с набиране на газове у червата.

Лечението е оперативно. По показание се предприема операция, чрез която се отстранява чревната аномалия и се възтановява чревната проходимост. Прогнозата при успешна операция е благоприятна.

Остър колит

Определение
Острото възпаление на дебелото черво е сравнително често срещано както у деца, така и у възрастни хора. То се причинява от различни инфекциозни агенти (коли-бактерии, салмонела, шигела), от протозои (амеби), от диетични грешки, от химични отрови, които се елиминират или всмукват от дебелото черво. Острият колит много често е съпроводен от остър ентерит (колиентерит).

Клинична картина
Заболяването започва остро, със силни коликообразни болки по хода на дебелото черво, тенезъм с чести позиви за де<