Студеното време поставя на изпитание хората със сърдечни заболявания. Затова тези дни е много важно хората от рисковите групи да следят за състоянието си и при най-малко съмнение да се обърнат към лекар, съветва д-р Иван Сматракалев от Отделението по кардиология в МБАЛ „Медлайн”.

Сърдечните заболявания са най-честата причина за смърт в света. Заболеваемостта от Артериална хипертония за страните от Европейския съюз е между 30-45%. В България сърдечносъдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация, подчертава д-р Иван Сматракалев.

Като кардиолог д-р Сматракалев той посочва Исхемичната болест на сърцето(ИБС) като една от най-срещаните болести, които са причина за хоспитализация, инвалидизация и смъртност, и то в световен мащаб.

ИБС се среща в различни форми(остри и хронични), като най-опасната от тях е Острият Миокарден инфаркт(ОМИ), който представлява некроза(загиване) на работната мускулатура(миокард) на сърцето, дължаща се на недостатъчно кръвоснабдяване.

Друга проява на ИБС е Нестабилната Стенокардия, известна още като Нестабилна ангина пекторис(НАП). И в двата случая се касае за едно и също заболяване, но с различна тежест на засягане.

Симптомите включват стягане в гърдите, болка, задух, чувство за сърцебиене и прескачане на сърцето, изтръпвания по крайниците, изпотяване, посочва д-р Иван Сматракалев от Отделението по кардиология в МБАЛ „Медлайн”.

С навлизане в есенно-зимните месеци, рисковете за развитие НАП се увеличават.

Защо и как влияят ниските температури на сърцето?

Студеното време води до вазоконстрикция(свиване на кръвоносните съдове), което от своя страна води до нарушено кръвоснабдяване на тъканите и органите, а също и до повишаване на стойностите на АН. Също така диетата в зимните месеци се характеризира с по-калорична храна, богата на сол, което също допринася за покачване на кръвното налягане.

Повишеното артериално налягане може да доведе до нестабилност на атеросклеротичната плака, което води до пристъпи на стенокардия.

И още, въздухът през зимата е по-сух и по-беден на кислород, което допълнително влошава състоянието, в съчетание с вазоконстрикцията намалява кислородния баланс на сърдечния мускул, а при наличие и на други фактори се увеличава рискът от исхемичен епизод.

Кои са най-рисковите групи?

Това са пациенти с установени сърдечно-съдови заболявания, сред които Артериална хипертония, Ритъмно-Проводни нарушения – РПН, болни с вече преживян съдов инцидент.

Особено рискова група са и хората със Захарен диабет. При тях много често се наблюдава така наречената „Безболкова исхемия“, тоест те могат да развият НАП или ОМИ, без наличието на специфични симптоми.

Именно заради това профилактиката на Сърдечно-съдовите заболявания(ССЗ) е от огромна важност, за да не се стига до развитието на острите форми на ИБС.

Препоръките към пациентите са да проследяват редовното своето артериално кръвно налягане, сърдечната честота, да не неглижират и най-малките симптоми и да потърсят консултация с кардиолог.

Всяка промяна в АН, независимо дали се повишава, или измервате ниски стойности, както покачване или спадане на пулса и особено поява на описаните по-горе оплаквания, трябва да служи като сигнал за пациента, че е важно да потърси помощ от специалист.