Отделения

Ендокринология - Отделение в МБАЛ Медлайн

Диабет

Захарния диабет е едно от най-честото ендокринно-обменно заболяване и засяга всички възрастови периоди. Той е хетерогенен синдром, дължащ се на пълен или частичен инсулинов дефицит, който води до нарушение в цялостната обмяна на организма: на въглехидрати, белтъци и мазнини.

Съвременното лечение на диабета, с възможности за поддържане на добър метаболитен контрол, осигурява нормално физическо и нервно-психическо развитие на детето, отдалечава и намалява степента на късните усложнения и осигурява пълна социална адаптация в обществото.

Честотата на захарния диабет в различните райони е различна. За България годишната заболеваемост варира от 1-2% от населението.По често заболяването се изявява в есенно-зимния сезон. Еднакво боледуват и двата пола с връх на заболеваемостта през пубертетната възраст. Специалистите определят захарната болест като "най-сериозния здравен проблем на XXI век".

Класификация:
В зависимост от начина на унаследяване, размера на инсулиновата секреция, лечението и протичането на заболяването, захарния диабет се разделя на няколко форми:

Инсулинозависим захарен диабет (Diabetes mellitus-тип 1)
в 90% е с автоимунна генеза-установяват се антиостровноклетъчни антитела.Дължи се на абсолютен инсулинов дефицит.Определена роля имат вирусните инфекции. Проявява се у деца и млади хора, унаследява се генетично, свързан с HLA, DR3 и DR4. Започва остро и има склонност към кетоацидоза.

Инсулинонезависим захарен диабет (Diabetes mellitus-тип
2) не се дължи на инсулинов дефицит, налице е инсулинова резистентност. Установява се хетерогенно генетично унаследяване, най-често дефицит на глюкокиназата. Рядко се среща при деца. Обикновено е свързан със затлъстяване и липсва склонност към кетоацидоза.

Захарен диабет тип MODY (Maturity onset diabetes of young
people) - това е хетерогенна генетична подгрупа, с установени 15 генни локуса с доминантно унаследяване.Започва като инсулинонезависим захарен диабет в детска възраст и преминава в инсулинозависим тип. В 50% се съчетава с наднормено тегло.

Нарушен глюкозен толеранс
Според критериите на СЗО за нарушен глюкозен толеранс се приема, когато кръвната глюкоза на гладно е над 7,8 ммoл/л, а на 2-рия час след орално въглехедратно обременяване – между 7,8-11.1 ммол/л.Стойности над 7,8 ммoл/л, на гладно са показатели за диабет.

Гестационен диабет
Диабет изявен клинично или субклинично по време на бременността.След раждането нарушения глукозен толеранс персистира, понякога до степен на явен диабет.

Вторичен диабет
Изразява се с увреждане на панкреаса при муковисцидоза, таласемичен синдром, остър и хроничен панкреатит, прием на медикаменти, глюкокортикоиди.

Захарен диабет, свързан с генетични синдроми

  • хромозомни заболявания (Down; Turner; Klinefelter;)
  • нервномускулни заболявания
  • диенцефален синдром

 

Патогенеза
Започналият автоимунен процес може да продължи от няколко месеца до няколко години. Настъпването на инсулинов дефицит се изявява с нарушен глюкозен толеранс и при отпадане на 80% от инсулинопродуциращите клетки настъпва явен диабет.Инсулинът е най-мощния анаболен хормон в човешкия организъм.Той стимулира енергийното натрупване под формата на гликоген, белтък и мастна тъкан. При инсулинов дефицит настъпва повишена гликогенолиза, протеолиза и липолиза, усвоявянето на глюкозата от клетките е затруднено, затова в ранните стадии на заболяванвто доминира хипергликемията, а по тежкият инсулинов дефицит е отговорен за настъпването на кетонурия, кетонемия и ацидоза. Към инсулинов дефицит се прибавя и повишена секреция на контраинсуларни хормони (растежен хормон, кортизол, глюкагон, катехоламини), които обогатяват клиничната картина на диабетната кетоацидоза.

Клинична картина
Когато захарния диабет се изяви клинично в ранна детска възраст се характеризира по правило с остро начало, бърза еволюция на проявите, значителна тежест на протичането и прогресиращ ход. Тези особености на детския диабет са най-подчертани в кърмаческата и ранната детска възраст, когато заболяването протича атипично и създава диагностични трудности.Началните клинични прояви са : неутолима жажда и неспокойствие.Диабетът се разпознава след като детето изпадне в кома,обикновенно в хода на интеркурентно инфекциозно заболяване, като в началото се мисли за токсикоза.

В по-голямата възраст заболяването протича по типично: започва обикновено с полиурия, полидипсия и отслабване при повишен или запазен апетит. В последствие апетитът намалява, жаждата се усилва и става мъчителна за детето. То се събужда нощем да пие вода и да уринира, може да започне и да се напикава. Посочените прояви нарастват, кожата става суха, а лигавиците ярко червени. Появяват се упорито повръщане, коремни болки, ацетонов дъх и бързо влошаване на общото състояние. Значително по рядко, само при по леките форми, заболяването може да бъде диагностицирано по повод на настъпилите ранни усложнения като упорит вулвит, баланит, интертриго, гнойни инфекции на кожата, смутено зрение.

Лечение

  • инсулин
  • хранителен режим
  • двигателен режим
  • самоконтрол
Партньори
Alchemist Residence Philippopolis Пластична хирургия - Д-р Ангел Енчев Фондация Качество на Живот във FaceBook Mercedes Benz Stratis Gabriel - Cosmetic & Reconstructive Microsurgery Sonico Sotiris Gavriil
Интернет страница от БЛГР